Гордост?

Posted: вторник, 13 април 2010 г. by Пац in
2

Избягах, скрих се, оцелях,
спасих душата си, мечтите.
Достатъчно на вашата игра играх!
И все пак от раздялата боли ме.

Но нищо, важно е, че пътя следвам
и имат смисъл мойте дни и месеци.
Макар и трудно, пак ще я преследвам,
мечтата аз да бъда себе си!

Да бъда истински и неподправен,
да нося гордо своя кръст.
Да върша аз това, в което вярвам,
а не да не помръдвам с пръст.

За да съм чист пред съвестта си.
За да съм чист и пред смъртта.
И ако утре ме блъсне трамвая,
с усмивка аз да си умра.

(април, 2010)

2 коментара:

  1. vanilla says:

    раздялата...
    носталгично :С

  1. Kal4o says:

    Поздрави за написаното! Животът е един и същ за всички-само начинът, по който го живеем ни прави различни!