Интоксикация
Posted: четвъртък, 1 април 2010 г. by Пац in
0
Видях те, Слънце
с панталонки на каре.
Усмивката ти грее
и плитки ти плетеш.
Поглеждам те,
поглеждаш ме и ти.
Ръката си подаваш,
сърцето ми тупти.
Ти каза, че си скорпион и ме ужили!
Отровата ти бързо се разля
във моята душа.
Във моята вода!
Да,
аз съм водолей
и твоята отрова аз разтворих.
Достигна тя до всяка моя пора...
Мека,
сладка,
прекрасна,
обсебваща интоксикация.
Луда мисловна вибрация.
Държа се само за твоите мигли,
да не потъна във твойте очи.
Ах, тези очи!
Прекрасни очи!
И...
И само миглите ти...
Миглите ти пърхайки напомнят,
че има Време, и че сме хора.
Времето,
пространството,
реалността...
Твърде лесно е да ги забравя,
когато във очите ти се давя.
(април, 2010)
