Смисълът

Posted: сряда, 21 април 2010 г. by Пац in
1

Когaто всяка твоя мисъл
търси да намери смисъл,
той, смисълът, съвсем изчезва.

Тогава времето ти всичкото,
ей тъй... потъва в нищото.
A смисълът добре се е покрил.

Защото той е като птица.
Ако си близо, той отлита
и скрива се във свойта пещера.

А там са стигали малцина
и после всеки е умирал.
Той, смисълът, е всъщност смърт.

Не го търси! Търси живота!
Той, "смисълът", ще те намери сам.

(април, 2010)

Роса

Posted: вторник, 20 април 2010 г. by Пац in
0

Ти си тук, ала не си.
Твоят свят е тъй различен.
Как опази се, кажи,
от живота ни порочен?

Чиста си, неопетнена,
малка капчица роса си.
Твоят блясък ме докосна,
но не искам да те цапам.

Имам кал във мойте мисли,
от реки различни тиня.
А калта пък щом изсъхне,
аз съм истинска пустиня.

Можеш ли ти, капке малка,
мойта суша да пребориш?
Кал ли пак ще се получи
или ще настане пролет?

(април, 2010)

Преселение

Posted: четвъртък, 15 април 2010 г. by Пац in
1

Тиха музика
в безмълвна нощ.
Завивки меки,
топлина, разкош.

Уличната лампа
през прозореца наднича.
Сенки причудливи
по тавана ми претичват.

Проблемите потъват
дълбоко във дюшека.
Без тях като перце съм,
душата ми е лека.

Навлизам във съня си,
чаршафите криле са.
И няма тук прегради,
политам като песен.

(март, 2010)

Гордост?

Posted: вторник, 13 април 2010 г. by Пац in
2

Избягах, скрих се, оцелях,
спасих душата си, мечтите.
Достатъчно на вашата игра играх!
И все пак от раздялата боли ме.

Но нищо, важно е, че пътя следвам
и имат смисъл мойте дни и месеци.
Макар и трудно, пак ще я преследвам,
мечтата аз да бъда себе си!

Да бъда истински и неподправен,
да нося гордо своя кръст.
Да върша аз това, в което вярвам,
а не да не помръдвам с пръст.

За да съм чист пред съвестта си.
За да съм чист и пред смъртта.
И ако утре ме блъсне трамвая,
с усмивка аз да си умра.

(април, 2010)

Интоксикация

Posted: четвъртък, 1 април 2010 г. by Пац in
0

Видях те, Слънце
с панталонки на каре.
Усмивката ти грее
и плитки ти плетеш.
Поглеждам те,
поглеждаш ме и ти.
Ръката си подаваш,
сърцето ми тупти.

Ти каза, че си скорпион и ме ужили!
Отровата ти бързо се разля
във моята душа.
Във моята вода!
Да,
аз съм водолей
и твоята отрова аз разтворих.
Достигна тя до всяка моя пора...

Мека,
сладка,
прекрасна,
обсебваща интоксикация.
Луда мисловна вибрация.

Държа се само за твоите мигли,
да не потъна във твойте очи.
Ах, тези очи!
Прекрасни очи!
И...
И само миглите ти...
Миглите ти пърхайки напомнят,
че има Време, и че сме хора.

Времето,
пространството,
реалността...
Твърде лесно е да ги забравя,
когато във очите ти се давя.

(април, 2010)