Сняг

Posted: вторник, 4 декември 2012 г. by Пац in
0

Нечовешки сняг и човеци снежени!
И снегът се очовечи вече,
а човекът става все по-хладен.
Душите измръзват и всички сме сняг!

(3 декември, 2012)

Оцелял?

Posted: понеделник, 7 март 2011 г. by Пац in
0

Умът ми е като след бомбардировка -
безмилостно опустошен.
Вървя сред купища отломки -
почти безчувствен, малко отегчен.
По ъгълчетата на моето съзнание
търкалят се останки от мечти.
Спирам се край тях и ги разглеждам.
Аз ли бях това, кажи?

(март 2011)

Виц

Posted: понеделник, 18 октомври 2010 г. by Пац in
0

Виц в разцвета на силите си търси своята разказвачка.

Аз съм виц недовършен,
половинчат и безсмислен.

Довърши ме, за да се осмисля.
Довърши ме, за да се засмеем.

Че смъртта и тя ме чака,
ще ми сложи в края точка.
А оставам неразказан,
незапомнен, безпосочен.

(октомври, 2010)

50 ст.

Posted: понеделник, 24 май 2010 г. by Пац in
1

На монетата двете страни аз погледнах,
не хареса ми нито едната.
Баланс между тях аз реших да преследвам.
Ще стоя точно тук, по средата.

Да,
малко е тясно върху ръба.
Ако падна от тази монета,
после с нея ще си купя боза.

(25 май, 2010)

Вълшебен глас

Posted: сряда, 19 май 2010 г. by Пац in
1

Горе в небесата
върху облаците бели
насред слънчева позлата
ангели седели

Гледали земята
и дошлата скоро пролет
радвали се на цветята
и на птиците във полет

В плен на тази хубост земна
те решили да творят
и със звуци вместо прежда
хванали се да плетат

Взели малко птича песен
шум от морските вълни
детски смях добре примесен
с полъх в гъстите гори

Тъй изплели чудно цвете
цвете със листа от звук
подържали го в ръцете
но не им било потребно тук

Върнали го на земята
дар небесен за момиче
и туй цвете глас сега е
как ли да не го обичаш?

(19 май, 2010)

три и петнайсет

Posted: събота, 15 май 2010 г. by Пац in
0

събота е
вали дъжд
времето е спряло
часовникът е заблуден
той изгуби времето
времето заспа в три и петнайсет следобед
а той, глупакът, продължи напред
вече показва, че минава девет
дали някога ще се намерят отново
ние сме още там - три и петнайсет
времето хърка и сумти
сънува музеи
да, нощ на музеите е
или по-скоро следобед
"три и петнайсет" на музеите

(15.05.2010, 3:15 pm)

Смисълът

Posted: сряда, 21 април 2010 г. by Пац in
1

Когaто всяка твоя мисъл
търси да намери смисъл,
той, смисълът, съвсем изчезва.

Тогава времето ти всичкото,
ей тъй... потъва в нищото.
A смисълът добре се е покрил.

Защото той е като птица.
Ако си близо, той отлита
и скрива се във свойта пещера.

А там са стигали малцина
и после всеки е умирал.
Той, смисълът, е всъщност смърт.

Не го търси! Търси живота!
Той, "смисълът", ще те намери сам.

(април, 2010)