Обезценени стоки и мисли дълбоки

Горе в небесата
върху облаците бели
насред слънчева позлата
ангели седели

Гледали земята
и дошлата скоро пролет
радвали се на цветята
и на птиците във полет

В плен на тази хубост земна
те решили да творят
и със звуци вместо прежда
хванали се да плетат

Взели малко птича песен
шум от морските вълни
детски смях добре примесен
с полъх в гъстите гори

Тъй изплели чудно цвете
цвете със листа от звук
подържали го в ръцете
но не им било потребно тук

Върнали го на земята
дар небесен за момиче
и туй цвете глас сега е
как ли да не го обичаш?

(19 май, 2010)