Цветя
Posted: понеделник, 29 март 2010 г. by Пац in
0
Любов пониква във душата ми,
но виждам я след миг обречена...
А красиво цвете е тя - любовта.
Цвете, което ще изкореня?
Не, оставям го, нека расте,
да пуска корени в мойто сърце...
И то расте върху празни надежди,
красиво, зелено и безнадеждно.
Защото знам, че не ще разцъфти
и много повече ще ме заболи,
когато корените са дълбоко,
а мислите с единствена посока.
Посока единствена - тя,
любовта.
Сърцето ми цялото в дупки е
от изтръгнати цветя.
Душата ми свита, помръкнала.
Всичко ли аз пропилях?
Дали все още ще никнат цветя,
дали надежда ще има за тях?
Дали сърцето ми няма да спре,
дали кръвта му ще изтече...
през многото дупки от мъртви цветя.
Дупки - гробове на мъртва мечта.
Мечта единствена - тя,
любовта.
(януари, 2010)
