Сняг
Posted: вторник, 4 декември 2012 г. by Пац inНечовешки сняг и човеци снежени!
И снегът се очовечи вече,
а човекът става все по-хладен.
Душите измръзват и всички сме сняг!
(3 декември, 2012)
опити за поезия
Нечовешки сняг и човеци снежени!
И снегът се очовечи вече,
а човекът става все по-хладен.
Душите измръзват и всички сме сняг!
(3 декември, 2012)
Умът ми е като след бомбардировка -
безмилостно опустошен.
Вървя сред купища отломки -
почти безчувствен, малко отегчен.
По ъгълчетата на моето съзнание
търкалят се останки от мечти.
Спирам се край тях и ги разглеждам.
Аз ли бях това, кажи?
(март 2011)
Виц в разцвета на силите си търси своята разказвачка.
Аз съм виц недовършен,
половинчат и безсмислен.
Довърши ме, за да се осмисля.
Довърши ме, за да се засмеем.
Че смъртта и тя ме чака,
ще ми сложи в края точка.
А оставам неразказан,
незапомнен, безпосочен.
(октомври, 2010)
Горе в небесата
върху облаците бели
насред слънчева позлата
ангели седели
Гледали земята
и дошлата скоро пролет
радвали се на цветята
и на птиците във полет
В плен на тази хубост земна
те решили да творят
и със звуци вместо прежда
хванали се да плетат
Взели малко птича песен
шум от морските вълни
детски смях добре примесен
с полъх в гъстите гори
Тъй изплели чудно цвете
цвете със листа от звук
подържали го в ръцете
но не им било потребно тук
Върнали го на земята
дар небесен за момиче
и туй цвете глас сега е
как ли да не го обичаш?
(19 май, 2010)
събота е
вали дъжд
времето е спряло
часовникът е заблуден
той изгуби времето
времето заспа в три и петнайсет следобед
а той, глупакът, продължи напред
вече показва, че минава девет
дали някога ще се намерят отново
ние сме още там - три и петнайсет
времето хърка и сумти
сънува музеи
да, нощ на музеите е
или по-скоро следобед
"три и петнайсет" на музеите
(15.05.2010, 3:15 pm)
Когaто всяка твоя мисъл
търси да намери смисъл,
той, смисълът, съвсем изчезва.
Тогава времето ти всичкото,
ей тъй... потъва в нищото.
A смисълът добре се е покрил.
Защото той е като птица.
Ако си близо, той отлита
и скрива се във свойта пещера.
А там са стигали малцина
и после всеки е умирал.
Той, смисълът, е всъщност смърт.
Не го търси! Търси живота!
Той, "смисълът", ще те намери сам.
(април, 2010)