опити за поезия
Обезценени стоки -
мисли дълбоки
за без пари.
Нещо боли.
Отвътре някъде нещо е спукано,
потекло навсякъде черно масло.
Душата ми сякаш е леко усукана.
Сърце със следи от чук и длето.
Какво издълбано е там не е ясно.
Послание някакво? Просто игра?
В трупа ми се чувствам някак натясно.
Искам свободно навън да летя.
(март, 2010)
Във този свят объркан и порочен,
дни сиви, поглед в нищото насочен,
срещнах аз душа така красива,
снежно чиста, мъничко свенлива.
Качи ме тя на кoраб на мечтите
и погледа насочих към звездите.
Небето беше толкова прекрасно -
коприна черна, бисерчета светят ясно.
Какво небе? Туй бяха и косите,
а грейналите бисери - очите.
Ръцете си протягам към това небе.
Дали ще го достигна или не?...
(март, 2008)
Обичам твоята усмивка,
oбичам твоите очи.
Oбичам нежните ти устни
и разпилените коси.
Обичам и смехът ти ведър,
обичам мекия ти глас.
Едничка дума щом отрониш,
красива песен чувам аз.
Когато няма те до мене,
в душата ми е тъмнина,
сърцето ми по-бавно бие
и по-студена е кръвта.
Но зърна ли те аз се стоплям,
огрян от твойта светлина
и нищо друго няма смисъл,
празнува моята душа.
Защото ти за мен си празник,
най-хубавият на света.
Защото всичко в теб обичам,
а мразя свойта самота.
(2005 година)
научих се да мразя
животът ме научи
душата не опазих
сега съм злобно куче
всеки ден умирам
на един и същи стол
вечер аз се давя
в море от алкохол
не знам какво се случва
живот или агония
останки от мечти
разядена хармония
с думи ме ласкаят
във очите хвърлят прах
във прахта и аз ще ида
от смъртта не ме е страх
(март, 2010)
умората е доста плътна
по е тежка от чугун
кафе поредно аз ще глътна
нямам нужда от тютюн
мислите ми раждат нещо
недоносено дете
преял с пържоли посред пости
умът ми почва да сере
леко сбъркана структура
звук от куцaщ вертолет
не човек, карикатура
часът е четири без пет
виждам леко притъпено
но пък имам остър слух
бял клавиш се удря в мене
тон далечен, но го чух
сетивата се преплитат
тъпа болка зад врата
гласовете в мене питат
кой ми причини това
аз се чувствам безгръбначен
охлюв плуващ в алкохол
ганглий имам във главата
не, не ме ръси със сол
(март, 2010)
Животът е манджа със много съставки.
И както е модерно, с изкуствени добавки.
Ръсят ме със консерванти,
да не почна аз да гния.
Нужно е, друг начин няма
щом живея във помия.
Хапвам пица от пластмаса,
пия тиня и ръжда.
Аромат на прах и дизел,
ауспух имам под носа.
Писна ми! Отивам в парка
да подишам въздух чист.
Багер дупка там копае,
сив бетон, дебел кранист.
Почерпете ги със жито,
те са нашите гробари!
Закопават всичко живо,
вдигат лъскав паметник:
"Пазарувайте свободно
в новия изискан мол!" -
скъпи дрехи, дамски чанти,
техника и алкохол.
Не, мерси!
Аз просто исках въздух...
(февруари, 2010)
Карал ли си водни ски?
Движи ли се твойта лодка?
Имаш ли амбиции?
Те те теглят във живота.
Няма ли ги, ти потъваш
във море от безидейност,
бледо сив е твоя ден
и е скучна всяка дейност.
Сдухваш се и търсиш смисъл,
чудиш се защо си жив.
Не дълбай във тая мисъл,
няма да си по-щастлив.
Постави си ясни цели,
преоткрий какво обичаш.
Покрай своите проблеми
устремен и горд ще тичаш.
(февруари, 2010)
Аз съм като неграмотен,
вече нищо не чета.
Виждам само свойте мисли,
автобуси с номерца.
Мирогледът ми е плосък,
чувам само музика.
От години аз не зная
накъде върви света.
Влязъл съм в порочен цикъл -
работа и много бири.
Дим цигарен с майонеза
в дрехите ми са попили.
Мисля няма да е лошо
да изляза от това.
Но не знам дали го искам,
има чар да си свиня.
(февруари, 2010)
сноп енергия в окови
мандарини под найлон
гардеробите са криви
а пък щорите са фон
кофеин под мойта дреха
по-далеч съм от съня
има ли за мен утеха
кой открадна ми деня
млякото ми се прокисна
почна нещо в мен да ври
нека малко да помисля
как отключват се врати
мракът идва със тролея
носи куфар и торба
два комплекта изненади
чук и каничка вода
почвам леко да се смея
стискам палци и броя
аз ще плувам и ще пея
в седем литра свобода
(февруари, 2010)
Пак е жълто утро, идва нов сив ден.
Още не потеглил, аз съм уморен.
Времето ръждяса, скърца, не върви.
Детето в мене плаче, иска да твори.
Пакости различни, във очите плам -
всичко просто спомен в кашони на таван.
Въздухът е мазен, има вкус на тиня,
той е птица в клетка, риба във пустиня.
Ние тук сме глисти в болното му тяло,
смучем жадно всичко, дето там остана -
капка кислород,
сянка от живот.
(февруари, 2010)
С асансьор се спускам в ада!
Виж ме... на една ограда!
Тук съм аз, стърча на кола.
Телевизор виждам в хола!
Поглед вляво - Ем Ти Ви -
черни дяволи рогати,
пеят мазно Ар Ен Би -
и се гаврят с разни каки.
По средата - Евроспорт -
спретнат дявол с бяла шапка,
майстор в тениса на корт
с топки от очи на бабка.
Вдясно - местна кабеларка -
дявол стар - Хуан Розарио
пита знойна градинарка,
кой изяде внук му - Марио.
Весело е тук във ада,
но алармата звъни ми!
Време е от сън да ставам,
стига с мойте тъпи рими!
(януари, 2010)
Любов пониква във душата ми,
но виждам я след миг обречена...
А красиво цвете е тя - любовта.
Цвете, което ще изкореня?
Не, оставям го, нека расте,
да пуска корени в мойто сърце...
И то расте върху празни надежди,
красиво, зелено и безнадеждно.
Защото знам, че не ще разцъфти
и много повече ще ме заболи,
когато корените са дълбоко,
а мислите с единствена посока.
Посока единствена - тя,
любовта.
Сърцето ми цялото в дупки е
от изтръгнати цветя.
Душата ми свита, помръкнала.
Всичко ли аз пропилях?
Дали все още ще никнат цветя,
дали надежда ще има за тях?
Дали сърцето ми няма да спре,
дали кръвта му ще изтече...
през многото дупки от мъртви цветя.
Дупки - гробове на мъртва мечта.
Мечта единствена - тя,
любовта.
(януари, 2010)
Две хубави уши. Ушите на прасе.
С две хубави уши, пачата се вари.
Бълбукат и се разваряват те...
Стомахът ми се моли,
прасе,
Стомахът ми се моли! Глад след алкохоли
ще се нахвърли върху тях.
Таз сутрин здраво се изсрах.
Таз сутрин здраво се изсрах -
не се измива бе... ебах -
дрисня след алкохоли. Стомахът ми се моли,
шкембе,
стомахът ми се моли...
Че иска бира или две!
Две хубави уши, пачата се свари.
Две хубави пачи, бира и шкембе.
(януари, 2010)
Животът е песен,
вижте колко е чудесен -
курабийки за закуска
дупенцето сутрин хруска,
а на обед боб чорба -
звучна хубава пръдня.
За вечеря мазни пръжки,
лук и сирене от село.
Леле колко ми се пръцка!
Пръцкай, дупе, пръцкай смело!
Излежаваш се в леглото,
свит под своето одеяло,
но носът ти недоволства,
нещо май е засмърдяло -
сякаш някой там е срал!
Всъщност здраво си пърдял.
Бягай бързо във кенефа -
"безгранична свобода",
и да пръцкаш, и да акаш,
без това да е беда.
(юни, 2009)
